Биткойнът има ли „вътрешна стойност“?

Има ли биткойн „вътрешна стойност“?

Вероятно сте чували някои варианти на този аргумент и преди: Биткойн няма „присъща стойност“ или така кажете редица видни скептици. Той не е подкрепен от нищо, не е много практичен като валута, не изплаща дивиденти или лихви (като акции или облигации) и няма практическа полезност (т.е. не можете да го използвате за направата на бижута). Като такава, историята на цените му е резултат единствено от опортюнистични спекулации, като инвеститорите се надяват някъде да намерят „по-голям глупак“, който ще плати повече за своите биткойни, отколкото са направили.

Колкото и убедителен да изглежда този аргумент на пръв поглед (поне за някои хора), той се основава на два основни недостатъка.

Първият е, че подобно на златото, биткойнът по същество притежава определени характеристики, които са довели до това, че хората се интересуват от него. Второ, всъщност няма такова нещо като „присъща“ стойност, тъй като стойността е относителна и нещо има стойност само до степента, в която хората я оценяват.

Биткойнът няма „вътрешна стойност“: Много кратко обобщение

Може би двамата най-изтъкнати / известни привърженици на аргумента „биткойн-не-има-присъща стойност“ са Нуриел „Д-р Дум“ Рубини и борсов брокер Питър Шиф, въпреки че можете да намерите техните чувства, отразявани от централни банки и финансови регулатори, наред с други недоброжелатели.

Въпреки че те казват различни неща за това и идват от малко по-различни ъгли, едно добро обобщение на техните възгледи беше предоставен през ноември от Рубини.

Източник: Twitter

Цифрово злато?

Рубини известен с прогнозата за срив в цените на жилищата през 2006 г., година преди кризата с ипотечните кредити, изпрати ударни вълни през американската икономика. Сега фокусът му изглежда до голяма степен е върху Биткойн и крипто по-общо, доказвайки, че счупеният часовник, въпреки че е правилен два пъти на ден, е грешен за останалите 22 часа.

За да бъдем честни, не е неразумно да симпатизираме на всеки, който твърди, че биткойнът има по-малка присъща стойност от златото или други активи. Със сигурност не може да се използва за изработка на бижута или iPhone, и не плаща фиксиран доход.

Проблемът с Roubini, Schiff и други критици обаче е, че те не казват, че Bitcoin има малка присъща стойност. Те казват, че няма присъща стойност (или „НУЛА“ в хиперболичния език, използван от Тръмп, използван от Рубини). Това е изключително силно (и твърде риторично) твърдение, което в крайна сметка е невярно.

Като начало дори самият Рубини призна, че биткойнът има поне една употреба, като по този начин му придават някаква стойност по-голяма от 0.

Източник: Twitter

С други думи, биткойнът може да бъде полезен за пране на пари и други незаконни дейности (както се вижда при Пътя на коприната и други незаконни пазари). Разбира се, това всъщност не е употреба, която всеки спазващ закона човек би се чувствал комфортно да популяризира, но поне подкопава аргумента, че биткойн има присъща стойност „НУЛА“.

Нещо повече, биткойнът притежава редица свойства, които го правят по същество ценен, или по-скоро, които карат хората да искат да го притежават. В това отношение той не се различава от златото или други ценни предмети, които са „присъщо“ ценни само доколкото притежават свойства, които хората пожелават.

Самият Сатоши Накамото (или себе си или себе си) обобщи тези свойства в случая на Биткойн, в публикация в Bitcointalk от август 2010 г..

Източник: Биткойн форум

Казано по-просто, биткойнът е „оскъден“ (тъй като в него има ограничено предлагане) и „може да бъде транспортиран през комуникационен канал“. Тези две свойства може да не са много, но в комбинация с факта, че „комуникационният канал“ на Биткойн (т.е. неговата блокчейн) е децентрализиран и сигурен, това осигурява на криптовалутата всички основни вътрешни свойства, от които се нуждае, за да придобие стойност, и за нейната цена и „стойност“ за снежна топка от там.

Разбира се, Накамото признава в същия пост, че биткойнът може да няма „присъща стойност“ в смисъла, в който тази концепция обикновено се разбира (в друга публикация той признава, че биткойните например не плащат дивиденти). Но той също така потвърждава, че има „потенциална полезност за обмен“ и че само недостигът може да бъде достатъчен, за да го направи ценен (в смисъл поне да накара някои хора да го пожелаят).

„Но ако на света нямаше нещо с присъща стойност, което да може да се използва като пари, само оскъдно, но без присъща стойност, мисля, че хората все пак биха поели нещо“, пише той.

По принцип, въпреки че „не е полезен за каквито и да било практически или декоративни цели“, недостигът на Биткойн го прави сравним със златото. Златото е търсен запас от стойност до голяма степен като функция на неговата недостиг, и цената му се е повишила спрямо щатския долар защото предлагането му е до голяма степен фиксирано (докато доларът не е). И подобно на биткойните, спорно е, че много инвеститори (и централни банки) сега купуват злато не защото то има присъща стойност, а просто защото други инвеститори го купуват.

Източник: Statista

Последният момент е важен: присъщата стойност на златото (т.е. полезността му за промишлеността) може да е довело до това, че то се е превърнало в желана стока на първо място, но сега, когато се е превърнало в желана стока, такава стойност е до голяма степен без значение (поне за инвеститорите ).

Същото се отнася и за биткойните: основните му свойства доведоха до това, че хората се интересуват от него, а сега, когато хората наистина се интересуват от него, недостигът му е достатъчен, за да продължи цената му да расте.

Всичко е относително

В крайна сметка няма такова нещо като „вътрешна стойност“, тъй като стойността е релационна концепция. Нещо има стойност само ако някой го оцени.

Източник: речник.com

Поради това най-много можем да кажем, че нещо притежава определени свойства, които се оценяват от хората или е вероятно да бъдат оценени от хората. Златото притежава такива свойства и по този начин има Bitcoin. Недостигът, децентрализацията и неизменността са неща, довели до това, че хората го оценяват. И тъй като състоянието на глобалната икономика е такова, каквото е, тези свойства са достатъчни за все по-голям брой хора да се присъединят към ранните осиновители при оценяването на криптовалутата.